Как могат представителите на пациентските организации да имат конструктивен диалог с властите

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат

Представителите на пациентите и пациентските организации имат все по-важна роля при вземането на решения в областта на здравеопазването от правителствата, националните здравни служби и здравноосигурителните фондове в Европа. Лицата, вземащи решения, обръщат все по-голямо внимание на пациентските организации и тяхната перспектива, с която те допринасят за дебатите в областта на здравеопазването.

Разбира се, нарастващият интерес означава повече възможности, но също така и по-големи отговорности. Ролята и отговорността на застъпниците за правата на пациентите е да представят перспективата на пациентите на лицата, вземащи решения, тъй като това може да подпомогне намирането на решения и да доведе до по-добри здравни резултати. За да се възползват от тази възможност и за да изпълнят отговорността си, застъпниците за правата на пациентите трябва да имат предвид три изключително важни неща: те трябва да имат визия, трябва да бъдат легитимни и да разбират начина, по който говорят лицата, вземащи решения.

 

Визия. Това означава, че застъпниците за правата на пациентите трябва да могат да покажат на лицата, вземащи решения, как си представят бъдещето на терапевтичната област, която представляват. Те също трябва да знаят как другите терапевтични области са свързани с  терапевтичната област, в която работят.

Легитимност. Това означава, че застъпниците за правата на пациентите трябва да бъдат възприемани от лицата, вземащи решения, и заплащащите институции като независима страна и надежден партньор.

Начин на говорене. Това означава, че застъпниците за правата на пациентите трябва да разбират начина, по който мислят и говорят лицата, вземащи решения. Застъпниците за правата на пациентите може да не желаят да използват техния език, но трябва да го разбират.

В допълнение специалистите са дефинирали редица принципи, които, ако бъдат прилагани, могат да помогнат на пациентските организации да бъдат по-убедителни:

Принцип 1

Те трябва да познават основните неудовлетворени потребности в терапевтичната област, в която работят – както от клинична, така и от социална гледна точка.

Принцип 2

Те трябва да „виждат отвъд хоризонта“: трябва да знаят какви технологии предстоят да навлязат и по какъв начин ще променят терапевтичната област, в която работят. „Виждането отвъд хоризонта“ дава възможност на застъпниците за правата на пациентите да направят връзката между новите технологии и неудовлетворените потребности.

Принцип 3

Въз основа на текущите неудовлетворени потребности и предстоящите промени, те трябва да имат ясна визия как трябва да изглежда терапевтичната област, в която работят в различни бъдещи моменти, напр. 1, 3 и 5 години.

Принцип 4

На базата на своята визия за следващите 1, 3 и 5 години, те трябва ясно да са определили приоритетите си.

Принцип 5

Застъпниците за правата на пациентите трябва да бъдат експерти: те трябва да имат информирано мнение относно здравеопазването, предпочитанията и опита на пациентите, тяхната терапевтична област и други области, свързани с нея.

Принцип 6

Тяхната организация трябва да бъде професионално управлявана, достъпна, проактивна и отзивчива. Те трябва да се съобразят и да внимават за това, къде се намира седалището им и къде могат да бъдат потърсени.

Принцип 7

Те трябва да си осигурят устойчиво и независимо финансиране. Не трябва да позволяват проблеми с легитимността на трети страни да влияят върху собствената им легитимност.

Принцип 8

Трябва да избягват създаването на множество пациентски организации в една и съща терапевтична област. Ако конкурентни пациентски организации представляват една и съща терапевтична област, те няма да изглеждат като заслужаващи доверие в очите на лицата, вземащи решения.

Принцип 9

Лицата, вземащи решения, възприемат пациентите като част от население, а не като отделни индивиди, и това за тях е начин за намаляване на стреса при вземане на решения.

Принцип 10

Застъпниците за правата на пациентите трябва да знаят кога да използват емоция и кога разум, да бъдат в състояние да предложат емпатия и разбиране за партньорите си в разговора.

Принцип 11

Застъпниците за правата на пациентите трябва да разбират начина на мислене и логиката на лицата, вземащи решения, но ролята на застъпниците не е да следват тази логика. Ако застъпниците за правата на пациентите са надеждни и могат да разберат начина на мислене и говорене на лицата, вземащи решения, те могат да идентифицират слабите страни в представяните аргументи и може би биха имали възможността да им въздействат и да ги накарат да вземат предвид перспективите и потребностите на пациентите.

Покажи още