Живот с ХЛЛ: Считам се за излекувана. Вие също можете - историята на Нада

Животът с мултиплен миелом: Наслаждавай се на всеки ден - историята на Ален

"Трудно е да се борим с невидимо заболяване." Историята на Зузана – диагностицирана с ММ

Правете малки стъпки: Как да преместим планини?

Преминах през много дълбока депресия след първия ми епизод. Сиви дни, седмици, месеци. Като погледна назад, мисля, че Бог ми помогна в тези трудни времена. И всичко, което можех да направя, беше да се науча да живея отново, стъпка по стъпка, да сглобя отново парчетата на моя живот.

Болен съм, признавам: най-голямата стигма, с която трябваше да се справя

Преди шестнадесет години, когато започна моето заболяване, за много хора "психология" беше срамна дума, "психиатрия" още повече! Това беше най-голямото предизвикателство, с което трябваше да се справям, а това навремето беше доста трудно.

Трудно пътуване

(Унгария) „Взимам лекарството си сутрин и след това мога да прекарам целия ден със семейството си“

Бях много щастлива

(Полша) „Когато за първи път разбрах за заболяването си, помислих, че животът ми е свършил. За мен това беше смъртна присъда.“

Всички се промени

(Словакия) През април 2005 г. ми бе поставена диагнозата мултиплен миелом - рак, образуван от злокачествени плазматични клетки, открити в костния мозък. Приех болестта с тъга, но и със смирение.

Историята на г-н Джон

(Словения) Преживяното със заболяването ми , което според интернет е нелечимо, беше изключително ценно за мен. В известен смисъл, това беше дар. Преоцених много неща в живота си. Много от приоритетите ми се промениха и започнах да ценя повече взаимоотношенията вместо предметите.

Историята на г-н Петер

(Словения) След първоначалния шок започваш да „гледаш в огледалото за обратно виждане“ и се опитваш да оцениш живота си. На първо място − какво пропуснах или къде сгреших. Но след това промених посоката на мисълта си и осъзнах, че не съм пропилял живота си, че съм постигнал доста неща – основах фирма, забавлявах се и живях пълноценно.

Данута Новаковска

(Полша) „Основах асоциация. Тя се казва „Излез от сенките“, тъй като самата аз исках да се скрия в сенките, за да не разстройвам никого.“

Малгорзата Кулаковска

(Полша) Малгорзата Кулаковска живее с псориазис от 37 години. Сега тя приема състоянието на кожата си, но преди е носила дрехи с дълги ръкави и крачоли, за да покрие всеки сантиметър от тялото си. Повратният момент е дошъл почти 30 години след поставяне на диагнозата.

Анджей Гржадка

(Полша) „Никой не може да ти помогне по-добре от други пациенти с псориазис. Трябва да се срещаш с тях, да говориш с тях и да споделяш опит, защото силата да се бориш със заболяването е в самия теб.“

Повече за живота, отколкото само живеене...

Кристоф (Германия): „Чувстваш се като преследвано животно, което се бори за живота си... Търсиш някой, когото да обвиниш. И кого наказвам? Себе си!“

Войчех Уилковски

(Полша) „Днес хората се кланят пред красотата и псориазисът прави живота наистина труден.“

Малгорзата Мизевска

(Полша) „Как мога да приема заболяването си, когато според рекламите на козметика кожата е това, което прави жените красиви?“

В търсене на спокойствие

(България) „Един от начините да оцелееш е да се ангажираш с работа, много работа. Тогава забравяш“

Превратности

(Ирландия) „Януари 2014 г. лекарят ми каза, че моята ХЛЛ е в напреднал стадий и ми остават 12 седмици живот.“

Избирам живота

(Израел) „Сутрин взимам хапче, което ме държи жив. Това е нещото, което държи левкемията ми под контрол, позволява ми да гледам как децата ми растат и да слушам чуруликането на папагалите ми.“

Възвръщане на живота

(Румъния) „Станах по-активен, по-уверен, по-работоспособен. Накратко, възвърнах живота си.“