Възвръщане на живота

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат

„Станах по-активен, по-уверен, по-работоспособен. Накратко, възвърнах живота си.“

През юли 2012 г. открих малка бучка на врата си, която не изглеждаше като лимфен възел. Направих си кръвни изследвания според препоръките на личния ми лекар и ми казаха, че трябва да посетя и хематолог. След прегледа и няколко изследвания бързо ми поставиха диагноза: ХЛЛ с дребен тип В-клетки. Бях в шок. Бях объркан и ядосан, жена ми също бе потресена, имахме малко дете. Животът ми се преобърна с главата надолу, всички планове за бъдещето изведнъж бяха отменени.

Нямах представа, дали мога да продължа да работя, докато съм болен, нямахме средства, за да мога да се лекувам в чужбина. Всичко беше една бъркотия. Изглеждаше, че нямаме никаква надежда. Само хематологът успя да ме успокои. Разбрах, че има възможни лечение и тя ми обясни как трябва да се прилагат, така че започнах да виждам малка светлинка в края на тунела. Започнахме с класическа схема с химиотерапия, а междувременно лекарят изготвяше медицинско досие за одобрение на по-ново лечение. Одобрението на това досие обикновено отнема време, одобрява се от национална комисия, която се събира веднъж месечно.

Времето бе единственото нещо, с което не разполагах. Преминах през 5 цикъла с класическа химиотерапия, докато получа одобрение за новата химиотерапия. Подложих се на 4 курса от нея и се наложи да спрем, защото черният ми дроб бе сериозно засегнат от всички лекарства, които бях приел. По време на лечението успях да продължа да работя и успявах да вместя дните, в които трябваше да бъда хоспитализиран в работния си календар. Фактът, че бях активен, ме държеше в добро настроение и мисля, че ми помогна да се справя по-добре с нежеланите реакции от терапията, които бяха доста тежки. Лечението беше ефективно, кръвните изследвания изглеждаха нормални, с изключение на чернодробните изследвания, които бяха доста зле (TGO, TGP бяха повече от 1300).

Затова, през март 2013 г., хематологът реши да спре терапията. За 18 месеца нивата се върнаха към нормалното, но разбрах, че съм бил заразен с вируса на хепатит С. Поради вируса, заедно с хематолога решихме да чакаме друга възможност. През септември 2015 г. за първи път чух от лекаря си за нова терапия. Изглеждаше като идеалното решение за мен и не беше химиотерапия. След това потърсих повече информация по темата. Изглеждаше твърде добре, за да е истина, но беше прекалено нова и в Румъния терапията не се покриваше от здравната система. Така че отново бях изправен пред лоши перспективи. И все пак преминах през всички изследвания, за да проверя дали мога да се възползвам от тази терапия.

През декември 2015 г. лекарят ми се обади и ми каза: „Осигурили сме терапията за теб“. Не посмях да задавам никакви въпроси как е успяла с това и бях много щастлив, че ще започна лечението. Точно в този момент кръвните изследвания показваха високи нива, лимфните възли в областта на врата ми се уголемяваха и бяха по-големи от 4 см и аз започнах постоянно да ги докосвам. След като започнах лечението, за 3-4 дни лимфните възли спаднаха. Наистина усещах как се свиваха. Ставаха по-малки всяка нощ. След месец, на практика, изчезнаха. Кръвните ми показатели се движиха точно според описанието: в началото се увеличиха, след това намаляха и след 7 месеца са съвсем нормални, черният ми дроб не е засегнат и нивото на пикочната киселина също е нормално. Нежеланите реакции са минимални - леко замайване и усещания като при грип. Приемът е веднъж на ден. Бих казал, че терапията влияе и върху настроението ми. Станах по-активен, по-уверен, по-работоспособен. Накратко, възвърнах живота си.

PHBG/HEM/0618/004