Възможности за лечение

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат

Описаните методи на лечение са подкрепени с данните от клиничните изследвания. Възможно е да се приложи един или комбинация от няколко от описаните методи на лечение.

Лъчетерапия

Лъчетерапията (облъчване с йонизиращо лъчение) е форма на лечение, при което раковите миеломни клетки се разрушават чрез лъчение. Това спира тяхното разпространение и причиняването на потенциални увреждания. Лъчетерапията се използва главно за лекуване на опасни и болезнени костни аномалии, фрактури, когато има по-голяма миеломна инфилтрация извън костния мозък или когато се наблюдава растеж на костта. Лъчетерапията е задължителна в случаи, при които миеломната инфилтрация упражнява натиск върху гръбначния мозък и е причина за клинични усложнения, които биха могли да доведат до парализа на крайниците.

Химиотерапия

Химиотерапия се нарича лечение с цитотоксични лекарства, които унищожават раковите клетки и възпрепятстват деленето на клетките. Химиотерапията е един от най-ефективните методи за предотвратяване на разпространението на заболяването в костния мозък и извън него при пациенти, които страдат от мултиплен миелом. Някои химиотерапевтични лекарства (цитотоксични) са под формата на таблетки, а други се приемат венозно. Независимо от начина на прием химиотерапията обикновено се използва в комбинация с кортикостероиди, но също така и в комбинация с нови лекарствени продукти, тъй като това дава възможност за по-голяма ефективност на лечението.

Въпреки че химиотерапията унищожава бързо раковите клетки, тя засяга и нормалните и здравите клетки. Ефектът е по-осезаем при клетките с бързо делене, напр. хематопоетичните клетки, клетките в лигавицата на стомашно-чревната и дихателната система. Това може да доведе до нежелани странични реакции, напр. разреждане на костния мозък (анемия, повишен риск от инфекции и склонност към кървене), инфекции на лигавицата на дихателната и стомашно-чревната система, диария, повръщане, загуба на апетит.

Гаденето и временната загуба на окосмяване също са някои от нежеланите странични реакции на химиотерапията. Независимо от тежестта на страничните ефекти, трябва да знаете, че те са временни, свързани са само с първия или втория курс на лечение и в повечето случаи са неизбежни, ако се очаква пълно и ефективно лечение.  Във всеки случай не се колебайте да попитате своя лекар за всички нежелани странични реакции, които могат да възникнат по време на назначената Ви химиотерапия. Ако по време на който и да е етап от химиотерапията се чувствате неспокойни и загрижени, трябва незабавно да информирате лекар или медицинския персонал. Възможно е след известно време методът на лечение да загуби ефикасността си (не може да се предвиди точния времеви период). Миеломните клетки спират да реагират на лечението и стават устойчиви към химиотерапията или други медикаменти.

Кортикостероиди

Тези лекарства са много сходни по състав с кортизона. Кортизонът е естествен хормон, който се екскретира от надбъбречните жлези. Те често се използват за лечение на възпаления по различни причини. Преднизон и дексаметазон са два кортикостероида, които се използват най-често при лечение на мултиплен миелом. Тези лекарства се приемат поотделно, в повечето случаи в комбинация с други медикаменти. Лечението с кортикостероиди има някои нежелани ефекти: безсъние, повишен апетит, безпокойство, промени в настроението, язви в стомашната лигавица и дванадесетопръстника, замъгляване на зрението и нарушения на регулирането на нивата на глюкозата в кръвта.

Трансплантация на хематопоетични стволови клетки и химиотерапия с високи дози

Химиотерапията във високи дози унищожава много повече миеломни клетки в сравнение с класическата химиотерапия и следователно намалява значително тежестта на заболяването. Но химиотерапията във високи дози унищожава и голям процент хематопоетични стволови клети в костния мозък, които са жизненоважни. Затова след химиотерапия във високи дози се прави трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCT). Това замества унищожените хематопоетични стволови клетки. Тези клетки се събират преди лечението, което е възможно при 90 % от пациентите. При редица нови форми на химиотерапия приложението им във високи дози често води до много добри резултати от лечението.

Ако за трансплантацията се използват хематопоетичните стволови клетки на пациента, говорим за „автоложна трансплантация“. Тези клетки се извличат от кръвния поток на пациента и се държат криоконсервирани извън тялото преди прилагането на химиотерапевтични лечения. Като правило, клетките се извличат и запазват за повече от една автоложна трансплантация. В някои случаи са необходими роднини или несвързани с пациента донори да дарят хематопоетични стволови клетки. Това се нарича „алогенна трансплантация“.

Трансплантация на Ваши собствени стволови клетки (автоложна трансплантация)

Този вид трансплантация на хематопоетични стволови клетки се използва най-често. При нея се наблюдава по-малък риск от усложнения в сравнение с алогенната трансплантация. Автоложната трансплантация дава възможност на пациента да получи своите собствени, по-рано извлечени стволови клетки след прилагане на химиотерапия. След получаването на собствените хематопоетични стволови клетки костният мозък все още се нуждае от двуседмичен период за възстановяване.

През този период пациентът приема антибиотици, за да се избегнат възможни инфекции, противогъбични лекарства и кръвопреливане. Ще бъдете хоспитализирани за 3 до 4 седмици, за да се позволи възстановяване на „нормалното“ състояние на кръвта. През това време може да чувствате неразположение. Най-вероятно ще бъдете настанени в изолирана, стерилна стая и ще Ви бъде ограничено движението, за да се сведе до минимум рискът от инфекция. В някои случаи могат да се направят две последователни автоложни трансплантации в период от само два месеца. Ако състоянието Ви е достатъчно стабилно, за да позволи втора трансплантация, резултатите са по-благоприятни, отколкото само с една трансплантация.

Трансплантация с хематопоетични стволови клетки от донор (алогенна трансплантация)

Този вид трансплантация използва хематопоетични стволови клетки от други хора. Понякога, когато това е възможно, донорът е роднина на пациента. Най-подходящите донори обикновено са братята и сестрите. Ако няма подходящ донор в семейството, стволовите клетки трябва да бъдат взети от друг. Донорите на стволови клетки са регистрирани в специални регистри (банки) в различните държави. Трансплантацията на хематопоетични стволови клетки от донор, има две основни предимства: клетките на донора не са „замърсени“ с ракови плазматични клетки (какъвто е случаят при автоложната трансплантация) и освен това имунната система на донора може да разпознае и да унищожи раковите плазмоцити в организма на пациента (реакция на присадката върху тумора).

От друга страна този метод има и своите недостатъци. Винаги съществува възможност от възникване на животозастрашаваща реакция след трансплантацията (GVHD - реакция на присадката срещу реципиента). Това е състояние, при което органите и тъканите на пациента са атакувани от хематопоетичните стволови клетки и лимфоцитите на донора. Всеки орган може да бъде засегнат от това състояние, но в повечето случаи това са стомашно-чревните органи, черния дроб и кожата. Налага се пациентът да приема имуносупресори и рискът от възникване на инфекция се повишава. По тази причина смъртността при пациенти с този тип трансплантация е по-висока в сравнение със смъртността при автоложната трансплантация. Също така съществува вероятност за значително влошаване качеството на живот. В повечето случаи алогенна трансплантация се извършва на по-млади пациенти, които имат неблагоприятни хромозомни заболявания.

Трансплантация на собствени хематопоетични стволови клетки, последвана от трансплантация на клетки от донор. Този метод на лечение се състои от трансплантация на собствени хематопоетични стволови клетки, последвана от мини алогенна трансплантация. В началото пациентът се подлага на химиотерапия във високи дози, която значително намалява туморната тежест на раковите плазматични клетки. След това се извършва автоложна трансплантация с хематопоетични стволови клетки на пациента. Ако постигнатата туморна тежест е достатъчно малка, започва вторият етап на лечението. Пациентът получава трансплантация на хематопоетични стволови клетки от донор. Това дава възможност на клетките от донор да започнат да атакуват раковите плазматични клетки на пациента – това се нарича имунна реакция на атакуване на туморите.

Независимо от типа трансплантация, страничните ефекти са по-силно изразени в сравнение с класическата химиотерапия и са повече или по-малко едни и същи: повръщане, гадене, диария, обща умора и безпомощност. В дългосрочен план, в следствие на трансплантация се предвижда риск от увреждане на белите дробове, сърцето, бъбреците или черния дроб. Трябва да се очаква и риск от инфекции на пациенти, които страдат от дефицит на имунна реакция.

Подпомагаща терапия

CEE_MM_treatment_02
Stock photo. Posed by model.

Подпомагащата терапия е предназначена за пациенти, които страдат от мултиплен миелом и е неразделна и важна част процеса на възстановяване. Тя включва терапии, които успокояват симптомите и намаляват усложненията. Наред с други неща, това включва кръвопреливане на кръвни продукти, лечение с биофосфонати, растежни фактори, антибиотици, венозно вливане на течности и хранителни вещества, диуретици и венозно вливане на имуноглобулини.

Бифосфонатите са лекарства, които се приемат за намаляване и предотвратяване увреждането на костите, причинено от мултиплен миелом. Тази група лекарствени продукти предотвратява разграждането на костите, причинено от заболяването. Някои лекарства дори увеличават преживяемостта на пациентите. Бифосфонатите се приемат ежедневно или ежемесечно от всички пациенти с мултиплен миелом, при които се наблюдават изменения в скелета. Лечението с бифосфонати е ограничено за период от 12 до 24 месеца поради нежеланите странични реакции.

Вашият лекуващ лекар трябва да наблюдава бъбречната Ви функция по време на лечението. Поради употребата на бифосфонати част от костта може да умре, особено в областта на челюстта (остеонекроза на челюстта). Това се среща често при пациенти, които имат нерешени дентални проблеми. Поради тази причина е препоръчително да посетите зъболекаря си, преди да започнете лечение. Относно денталните ефекти, моля, консултирайте се с хематолог.

Понякога е необходима ортопедична процедура за намаляване на болката или за осигуряване на гъвкавост на гръбнака. В случай на фрактура на прешлен ще бъде извършена процедура, наречена „вертебропластика“, или „кифопластика“. Вертебропластиката е процедура, при която се използва игла за инжектиране на костен цимент в прешлена, което стабилизира увреждането на костта. Кифопластиката е процедура, при която се поставя специален балон, който след това се надува. Това дава възможност на междупрешленните дискове да се върнат в правилна позиция и след това в свободното пространство се инжектира цимент.

Покажи още