Психологически последици

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат

Ракът на простатата неизбежно води до психологическо натоварване. Депресията, тревожността, стресът, умората, паниката и други психологически фактори са симптомите и чувствата, които мъж с рак на простатата изпитва.

Тази психологическа ситуация се отразява на междуличностните отношения, често с чувства на срам и неадекватност или липса на самоуважение и увереност в собствената личност. Междуличностните и психологическите аспекти на заболяването придобиват все по-голямо значение от физическите ефекти върху пациента: противоречивите емоции, които изпитва болния, водят до загуба на самоувереност, отхвърляне на състоянието, чувство на безсилие, убеждението, че е различен, прави поддържането на отношения с другите по-трудно.

Понякога терапиите допълнително влошават това положение на нестабилност и несигурност, причинявайки притеснения и тревоги, които често са нерационални, но могат да доведат до по-тежки случаи на депресия. Съществуват няколко начина за справяне с тези емоции, но първата стъпка е да ги разпознаете и да говорите за тях с някой, на когото вярвате – приятел, член на семейството, лекар, партньор или психолог с опит при онкологични проблеми. Препоръка, която често се оказва най-добрата, е да се възстановят навиците и да се постави фокус върху мечтите/целите на пациента, за да се гарантира, че ракът има по-слабо травматично въздействие.

ЕМОЦИИТЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ СЛЕД ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗАТА

Нека да разгледаме различните емоции, които диагнозата рак на простатата може да предизвика в пациента. Едно е сигурно: разговорите са най-добрият подход за преодоляване на отрицателните емоции. Диагнозата рак на простатата неизбежно променя живота не само на пациента, но и на неговото семейство и социалния му кръг. В действителност това заболяване има както физически, така и емоционални последствия. Реакциите могат да се различават значително при отделните хора. Някои се чувстват задължени да предпазят семейството и приятелите си и имат твърда и войнствена нагласа. Други търсят помощ и подкрепа от своите близки, пациентски организации и други хора, преживели ракови заболявания. В някои случаи пациентите се доверяват единствено на лекаря си и разчитат изцяло на неговите решения.

При някои пациенти вярата e изключително важна в процеса на развитие на заболяването им и живота с рака.  Промените в настроението и изпитването на крайни емоции е нещо нормално и  често срещано.  Но кои са емоциите, които най-често изпитва пациента след поставяне на диагнозата рак на простатата? Със сигурност те не са едни и същи при отделните пациенти и всеки  може да реагира различно на проблема: справянето с емоциите не е лесно, но разпознаването им помага за бързото им приемане, контролиране и справяне с тях. Ще опитаме да посочим възможните емоции.

Чувство на безпомощност

След диагностициране с рак на простатата усещате, че това Ви идва в повече, изпитвате липса на вяра (т.нар. „етап на шока“), сякаш сте загубили контрол върху живота си. Изглежда, че заболяването се превръща в незаличим белег и носи със себе си много въпроси, на които не можете да дадете отговор, например:

  • Колко живот ми остава?
  • Как ще се грижа за семейството си?
  • Ще продължа ли да работя?
  • Ще стана ли зависим от другите?
  • Мога ли да продължа да правя това, което ми носи радост (спорт, пътувания, музика и др.)?
  • Ще мога ли да бъда щастлив?

Запознайте се с медицинските термини, с клиничните параметри, решете каква терапия да започнете и обърнете внимание на всички останали належащи въпроси. Много пациенти съобщават, че се чувстват безпомощни и неразбрани, сякаш никой наистина не може да ги разбере. Разговорите с другите, изразяването на тревогите и търсенето на информация за заболяването и възможните терапии са печелившите стратегии за съзнателно изправяне и справяне със ситуацията.

Отричане

Често изглежда невъзможно да приемете факта, че сте болни: ами ако лекарят е поставил грешна диагноза? Недоверието е широко разпространено чувство, особено в началото, в момента на диагностициране: да приемете, че имате рак, е като да се съгласите, че сте слаби. Отричането е нормална реакция и първоначално може да попречи на избора на подходящия терапевтичен подход: човек отказва да повярва, че е болен, има резерви и оспорва твърденията на лекаря. В този случай е наистина важно да имате пред себе си медицински специалист, когото уважавате, както и да споделяте съмненията си със семейството и приятелите.

Загуба на контрол и самоувереност

Чувство на загуба, безпомощност и чувството, че сте оставени напълно на милостта на тумора. Пациентите не са уверени в способността си да се възстановят, защото заболяването изглежда непреодолимо. В тези случаи е много важно:

  • да се запознаете със статистиката и вероятността за излекуване;
  • да направите задълбочен анализ на различните терапевтични стратегии;
  • да изберете лекар или болница, на които вярвате;
  • да се свържете с пациентски организации;
  • да търсите актуална медицинска и научна информация.

Познаването на заболяването е ключът към приемането му и живота с него.

Гняв

Защо аз? Това е най-честият въпрос, който си задават пациентите с рак. Множеството въпроси за причините за появата на заболяването създават несигурност и е възможно тя да прерасне в гняв: гняв към лекарите, гняв към семейството, приятелите или познатите, гняв към съдбата и към Бог при тези, които са вярващи. В тези случаи е важно да говорите, да допуснете другите до себе си и ако е необходимо, да се консултирате с психолог.

Страх и притеснение

За повечето хора думата „рак“ се асоциира със сценарии на унищожение, болка, слабост и смърт. Въпреки това съществуват различни форми на рак и различни степени на тежест, така че не трябва да се плашим от заболяването. Необходимо да научим повече и да съберем информация, да се запознаем с предимствата и недостатъците на терапиите, на които се подлагаме, за да бъдем уверени по-време на лечението.

Надежда

Някои реагират с голяма твърдост и намират надежда в хората около себе си, в напредъка на медицината или във ежедневните дейности. Способността да продължите да правите това, което Ви радва, е важен стимул да запазите оптимизма и увереността си във възстановяването. В някои случаи изглежда, че има връзка между положителната нагласа към живота и шансовете за успех на терапията. Понякога истории на други пациенти, които са преживели заболяването, помагат за по-добро справяне със ситуацията, тъй като е много важно да поддържате навиците си и да бъдете ангажирани.

Тревожност, страх и стрес

Заболяването, терапиите и несигурното бъдещето лесно водят до състояние на тревожност, което, ако е прекалено силно, може да премине в стрес. Всеки човек изразява безпокойството си по различен начин: има такива, които ядат повече, други губят апетита си, някои получават аритмия, безсъние, други спят прекалено много, не могат да се концентрират, чувстват се по-слаби или хиперактивни и др. В крайна сметка няма уникална дефиниция на тревожността и стреса. Съветът е винаги да информирате лекаря си за всякакви промени в психологическите или поведенческите си навици, за да може той да се намеси навреме и да Ви помогне да разрешите проблемите.

Тъга и депресия

След диагностициране с рак е нормално да се чувствате тъжни и сломени; освен това някои терапии могат да влияят върху настроението и да има отрицателно въздействие върху възприемането на живота като цяло. Тъгата сама по себе си не е опасна, но е възможно да прерасне в депресия, ако е тя е продължителна и ако се усещате неспособни да изпитвате други чувства, ако по-лесно се нервирате или имате резки промени в настроението, ако не можете да се концентрирате, ако често плачете, ако не можете да видите нищо добро, ако мислите за самоубийство и др. Депресията може да бъде свързана дори и с физически промени, като напр. отслабване или напълняване, нарушения на съня, проблеми с червата, чести главоболия, различни видове болка, хронична умора или хиперактивност и др.  Всяка промяна в нормалното функциониране на тялото или поведението не бива никога да бъде подценявана и още веднъж подчертаваме, че е от съществено значение да се консултирате с лекаря си: може да се наложи да се подложите на терапия за справяне с депресията (психологическо консултиране, психиатрична помощ и др.).

Вина

Заболяването може да се разглежда като бреме върху нас, но също и върху другите: не е необичайно пациентите да усещат такава тежест и да се смятат за отговорни за тревогите и болката, която причиняват на приятелите и семейството, ако не дори и виновни, че начинът им на живот е допринесъл за развитието на рака или за това, че дълго не са ходили на лекар. В такава ситуация някои сравняват състоянието си с това на здравите хора и чувстват завист, което често води до чувство на вина.

Съжаление

Съжалението, също като вината, размива възприятията на пациента и го кара да преосмисли някои грешки в живота си. Страхът от смъртта е една от основните причини за появата на съжаление: човек иска да се върне назад, да поправи поведението си, да взема по-смели решения или просто да се държи по-добре от преди. Съжалението обаче е изкривен поглед към миналото, който Ви пречи да гледате напред и да давате приоритет на собствените си ценности и потребности. Отново, жизненоважно е да говорите с хора, на които имате доверие, които могат да Ви помогнат да преодолеете този етап и да спрете да се обвинявате.

Самота

Може да чувствате заболяването си като нещо твърде лично, нещо което за другите е почти невъзможно да разберат: в тези случаи пациентите се чувстват самотни, отдалечават се от другите и са склонни да се изолират все повече и повече, което затруднява получаването на помощ от семейството и приятелите. Също така е възможно в края на терапията пациентът да се чувства изоставен, защото вниманието на лекарите и семейството вече не е съсредоточено единствено върху него.

Благодарност и вътрешна сила

Понякога пациентите реагират на диагнозата тумор с подновен ентусиазъм за живот и смятат своето време за специално: отделят повече енергия за проектите важни за тях, възстановяват изгубени взаимоотношения, пътуват и преоткриват забравени страсти. Посвещавайте време на тези неща, хора или жестове, които Ви правят щастливи, за да откриете радостта в живота си, дори и в непредвиденото състояние на заболяването. Няма правилно или грешно поведение, тъй като не съществува решение, приложимо за всички горепосочени условия. Единствената истинска помощ може да дойде, когато се отворите към другите, споделяте чувства и говорите открито с този, който смятате за най-подходящ за целта: роднина, приятел, лекар, психолог, духовен водач, човек, преживял рак и др.

Обръщайте внимание на красивити неща и се съсредоточете върху положителните аспекти на живота –  реагирайте конструктивно, това несъмнено е печеливша стратегия, за да не бъдете сломени от болестта. От друга страна не трябва да се насилвате да бъдете щастливи, безгрижни и оптимистично настроени на всяка цена, дори да доставяте удоволствие на тези около Вас и никога да не се страхувате да изразявате емоциите си, без значение колко неприятни и тревожни могат да бъдат. Също така подчертахме, че е безполезно да се обвинявате: вместо да търсите грешки и пропуски в миналото си, трябва да реагирате бързо и да възвърнете контрола върху живота си. За да поддържате положителна нагласа, понякога е достатъчно да прекарвате повече време сами, опитайте се да почивате, да правите упражнения, да се храните здравословно и балансирано, като избягвате консумацията на алкохол, и да спите редовно.

Често дори само организирането на срещи и планирането на рутинни дейности помага за по-силно чувство на контрол върху живота и за справяне със заболяването. При някои хора положителен терапевтичен ефект може да окаже дори и поддържането на личен дневник или рисуване, за да изразят страховете си и да се адаптират по-добре към болестното състояние.

  • Източник

    • Mayo Clinic
    • NIH National Cancer Institute
    • LiveStrong.org 
    • We Are MacMillan Cancer Support
Покажи още