Често задавани въпроси

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат
  • Едно и също нещо ли са шизофренията и психозата?

    Психозата е състояние, при което психотичният човек възприема света по специфичен, анормален начин, който не отразява реалната ситуация. Шизофренията или по-скоро групата от шизофренни психози е термин, описващ много различни психози с различно проявление и ход на развитие.

    Терминът „шизофрения“ обхваща група от диагнози и терапии и води до различни погрешни обобщения и митове. Групата на шизофренните психози, заедно с други психози, напр. шизоафективно и параноидно разстройство, принадлежи към голяма група психични разстройства, наречени психози. Методите за лечение на всички психози са сходни и разделянето им на шизофренна, параноидна или шизоафективна, не определя по-нататъшния ѝ ход или прогноза.

    Научете повече

  • Кога обикновено започва психозата?

    Типична възраст за първия епизод е периодът между 18 и 25 години, в по-широк смисъл – между юношеството и 40-годишна възраст. При жените първият епизод обикновено се появява по-късно, отколкото при мъжете, което се свързва с невропротективното (защита на мозъка) действие на женските хормони - естроген. Първите симптоми на шизофрения, които по-късно се диагностицират като шизофрения, често се появяват няколко месеца или дори години преди острите симптоми на болестта.

    Симптомите могат да бъдат различни – може да има симптоми, които се откриват при други психични разстройства, напр. невроза и депресия. В началните стадии пациентът обикновено отрича да е болен. Поради това може да не иска да бъде лекуван. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-ефективно е то. Подобрение се постига по време на лечението на първия епизод на шизофрения, но това може да отнеме няколко месеца. Затова психиатрите могат да бъдат затруднени да отговорят на въпроса на пациента или на семейството: „Колко дълго ще продължи лечението, преди да се наблюдава подобрение?“.

    Научете повече

  • Наследствена ли е психозата?

    В известен смисъл, да, но по-важно, трябва да обясним какво всъщност означава „в известен смисъл“. Дори и никой от семейството Ви да не е страдал от шизофрения, рискът да се разболеете е 1:100. Ако обаче Вашите брат, сестра или единият родител са имали симптоми на шизофрения, рискът от разболяване все още не е прекалено голям - само 1:10. Освен това ако някой от семейството е страдал от шизофрения и Вие сте над 30 години, рискът от разболяване е минимален. Ако Вашите баща, майка, брат или сестра са страдали от психоза, рискът детето Ви да се разболее е все още нисък - 1:30.

    Ако имате психоза, никой няма да се опитва да Ви убеждава да се откажете да имате деца – шансът децата Ви да бъдат засегнати е 1:10. Важно е да се отбележи, че генетичните фактори са свързани не само с един или няколко гена. Изследователи се опитват да открият тези фактори, но дори и да успеят да ги идентифицират, са налице и други фактори, различни от генетичните, които са значими при формирането на симптоми на шизофрения при даден индивид – дори ако и двамата родители страдат от психоза, рискът детето им да има същото заболяване е по-малък от 100%, дори по-малко от 50%, той е около 40%.

    Научете повече

  • Какви други фактори, освен генетичните, причиняват психоза?

    Може да се твърди със сигурност, че шизофренията или психозата не се причиняват от неправилно отглеждане, травма (нито физическа, нито психическа) или „слабост на характера“. Шизофренията определено не е наказание за грехове или престъпления – собствени или на някой от семейството. Свързаните със стреса фактори или повишената чувствителност към стрес при пациенти с шизофрения са от съществено значение за обострянето (рецидивите) на заболяването. По-голяма чувствителност към стрес се наблюдава и при лица с други психични разстройства, напр. депресии или неврози. Обикновено шизофренията се проследява обратно до биологичната чувствителност (в случая на това заболяване, когато се развива централната нервна система, възниква грешка, причиняваща по-голяма чувствителност към факторите за шизофренията отколкото при другите хора; нарушенията на развитието на мозъка могат да бъдат вродени или в резултат от инфекция по време на бременността, трудности при раждането, менингит или нараняване) и психосоциалната информация (индивидуално предразположени хора могат да развият шизофрения в отговор на емоционални проблеми на фона на големи житейски събития, напр. развод, смърт на близък или разпадане на връзка).

    Научете повече

  • Има ли детето ми шизофрения?

    Психотични разстройства могат да се появят при някои хора, които използват или са използвали наркотици или алкохол, както по време на интоксикация, така и при проява на симптомите на абстиненция (напр. делириум тременс). Все по-често психозите, подобни на шизофренията, всъщност са причинени от стимуланти, напр. амфетамини или ЛСД. Следователно, наличието на симптоми, типични за шизофрения, не означава непременно, че засегнатото лице всъщност има шизофрения – те могат да бъдат причинени и от употреба или прекомерна употреба на стимуланти. Най-добрият начин, за да се разбере дали детето има шизофрения, е да зададете правилния въпрос на лекуващия лекар, например, да попитате кога шизофренията може да бъде диагностицирана или изключена.

    Научете повече

  • Какво да правим, ако пациент отказва да приема лекарствената си терапия?

    Често пациент, при когото острите симптоми влизат в ремисия, се чувства здрав и иска да забрави за заболяването; в такива случаи той може да откаже да приема назначената му терапия или да участва в психотерапия, защото той/тя иска да бъде третиран(а) като нормален, здрав човек. В същото време профилактичната терапия, която има за цел да се предотврати рецидив на заболяването, изобщо не разглежда този човек като пациент. Целта на тази терапия, след изживян епизод на психоза или депресия, е да предостави на засегнатото лице мерки за предотвратяването на бъдещи такива, както и необходимите познания как да се използват тези мерки. Създаването на правилен диалог между пациента, тези, които се грижат за него и терапевта увеличава шансовете за успешно сътрудничество по време на терапията. Ако спазването на режима от страна на пациента стане проблем, трябва да се свържете с лекуващия лекар и да се изготви план за действие.

    Семейството и тези, които се грижат за болния често се чувстват отговорни за контрола и придържането на пациента към терапията. В този контекст, цялото или значителна част от вниманието им и комуникация с пациента често се фокусират върху това дали пациентът продължава да приема лекарствената терапия. Ако случаят е такъв, пациентът може да започне да възприема близките си като „лекарствена полиция“, което може да влоши взаимоотношенията и да увеличи риска от спиране на терапията и рецидив на заболяването. Възможно решение е използването на инжекционни лекарства с удължено освобождаване, които биха могли да предотвратят проблемите с неспазването и членовете на семейството и пациентът вече няма да се дразнят от въпроса „Взе ли си лекарството?“.

    Научете повече

  • Необходима ли е болнична терапия при шизофрения?

    По-голямата част от терапията се провежда извън болницата, обикновено когато пациента е вкъщи, със семейството. Понякога, обаче, е необходимо хоспитализиране. Психиатричното хоспитализиране за хора с шизофрения се препоръчва, когато има епизод на остро заболяване и:

    • пациентът не е в състояние да контролира поведението си до такава степен, че има основателен страх, че той представлява заплаха за себе си и околните (сериозен риск за здравето и живота на човека);
    • Пациентът отрича, че състоянието му се е влошило, отказва да взема лекарства и може основателно да се приеме, че настоящото му състояние ще се влоши още повече;
    • Поради влошаването на състоянието си пациентът престава да удовлетворява основните си нужди, напр. спи на открито, не яде и не пие.

    Възможно е също пациентът с шизофрения да страда и от сериозно физическо заболяване или се наблюдават нежелани реакции от терапията, справянето с които би било невъзможно, освен ако пациентът не бъде приет в болница.

    В същото време, обикновено през първия епизод, дори и да се наблюдават горе изброените фактори за хоспитализация, често се препоръчва психиатрично хоспитализиране, което ще позволи точно диагностициране на заболяването и планиране на по-нататъшната терапия.

    Научете повече

  • Как да помогнете на човек с рецидив на психоза?

    Ето какво трябва да правите:

    • Помогнете му да отиде при психиатър;
    • Подкрепяйте пациент по време на нервен срив поради обостряне на шизофренията или когато през първия епизод на шизофрения човек не знае, че трябва да бъде лекуван;
    • Научете възможно най-много за шизофренията;
    • Окуражавайте пациента да приема назначената му терапия или да се консултира с лекар, ако има съмнения, свързани с терапията;
    • Следете за предупредителните сигнали за рецидив – не ги игнорирайте;
    • Опитвайте се да следите за предупредителните сигнали за самоубийство – повечето пациенти говорят за суицидните си мисли, не ги пренебрегвайте; помнете, че един от десет пациенти с шизофрения може да извърши самоубийство; тенденциите за самоубийство са резултат от рецидив на шизофрения и изчезват със справянето със симптомите на шизофрения; накарайте човека с шизофрения да разбере, че самоубийството е загуба за всички, а не решение за техните и Вашите проблеми; в случай на силни суицидни наклонности извикайте линейка (номер 112), вместо да търсите психиатъра, който отговаря за болния;
    • Обсъждайте с болния начините за справяне с кризите – както тези, свързани с шизофренията, така и всички останали;
    • Не очаквайте прекалено бързо подобрение, но не третирайте шизофренията като нелечимо заболяване – не изолирайте болния, но в същото време не бъдете свръхпротективни; по време на ремисия повечето пациенти могат да функционират като нормални, активни хора в различни житейски роли (член на семейство, приятел, служител, ученик, студент);
    • Ако можете, участвайте в групи за взаимопомощ за хора с шизофрения и техните семейства – на срещите на тези групи ще научите как други се справят с проблемите произтичащи от заболяването.

    Научете повече

  • Колко дълго трябва да взимате лекарства при шизофрения?

    Антипсихотиците са основен елемент във фармакологичното лечение на шизофрения. Много е важно терапията да продължава по време на ремисиите, в периодите, когато пациентите обикновено се чувстват добре и както те, така и семействата им може да смятат, че фармакологичното лечение вече не е необходимо. Достатъчно дълъг период на приемане на лекарствена терапия предпазва пациента от рецидив на шизофрения.

    Лечението никога не трябва да бъде прекратявано без предварителна консултация с лекуващия лекар. Редовната и дългосрочна терапия с антипсихотици е най-ефективният метод за предотвратяване на рецидив. Продължителността на ремисията при шизофрения зависи от броя на предишните епизоди, реакцията на лечението, подкрепата на пациента, устойчивостта на стрес и много други фактори. Ако ремисията продължи достатъчно дълго и не бъде съпътствана от никакви стресиращи обстоятелства или заболявания, пациентът може да се консултира с предписващия лекар относно възможни промени или временно прекъсване на антипсихотичните лекарства.

    Въпреки това рискът от рецидив трябва да се прецени спрямо възможните ползи. Първите ефекти на антипсихотичните лекарства настъпват от 4 до 6 седмици след началото на терапията. Ако не се наблюдава видимо подобрение на симптомите след този период, визитиращият лекар обикновено решава да смени терапията. При някои лекарства желаните резултати се наблюдават дори по-късно – след 2 до 3 месеца от началото на лечението. Следователно терапията никога не трябва да се преустановява без одобрението на лекуващия лекар. Ако реакцията на настоящата терапия е незадоволителна, трябва да се направи консултация с лекар.

    Научете повече

  • Можете ли да продължите образованието и/или професионалната си дейност, ако страдате от шизофрения?

    През последния половин век целите на терапията са се променили значително. Преди 50 години основната цел е било упояване на пациентите, а преди 30 – намаляване на лекуващия и халюцинациите. Понастоящем целите са достигане на т.нар. функционална ремисия - ситуация, в която човек, страдащ от шизофрения, се връща към добро функционално ниво в семейството, училището или на работа, сред приятелите.

    Това стана възможно благодарение на новите антипсихотици и новите стратегии за терапия в средата и психосоциална терапия. Това се доказва и от критериите за постоянна ремисия или възстановяване при шизофрения, публикувани преди няколко години от експерти в областта. Ремисията при шизофренията се определя като състояние, в което даден пациент изпълнява всички изброени по-долу критерии:

    • Ремисия на всички негативни и позитивни симптоми според Кратката психиатрична скала за оценка (BPRS) (в рамките на последните 2 години);
    • Работа поне на половин работен ден или почасово учене в училище или външни учебни занятия в рамките на последните 2 години;
    • За хората в пенсионна възраст – активно участие в семейния живот, отдих и доброволческа дейност;
    • Способност за автономно, независимо ежедневно функциониране; способност за независимо започване на дейности;
    • Срещи за поддържане на социални връзки с хора извън семейството поне веднъж седмично.

    Научете повече

  • Могат ли шизофрениците да се женят и да имат деца?

    Да имаш семейство и да бъдеш част от такова е един от основните елементи на функционирането на човека. Няма основателни причини да се твърди, че хората, които страдат от шизофрения, не са способни да живеят в брак, да имат партньорски взаимоотношения или да имат и отглеждат деца (рисковете от наследяване са обсъдени в статията „Какво причинява шизофрения?“ в категория „Какво представлява шизофренията“ и „Как се диагностицира?“ в раздел „Шизофрения“). Настоящите възможности за терапия улесняват създаването и поддържането на интимни отношения.

    Научете повече

  • Ами ако хората разберат?

    Вероятно те вече знаят. Чувството на срам, причинено от диагнозата шизофрения, е толкова често срещано, колкото и неразумно. Това се дължи най-вероятно на методите за лечение на шизофрения в миналото - само преди век по-голямата част от пациентите с шизофрения са били хоспитализирани почти постоянно. Дори днес много от тях се сблъскват със социална стигма и хората се срамуват или плашат да разкрият, че синът или дъщеря им има шизофрения. В наши дни членовете на семействата на шизофреници – в голяма степен поради психообразованието – се оплакват главно от това до колко могат да говорят за състоянието на детето си; освен това те са наясно, че е необходимо много време, за да се постигне ремисия, но се гордеят с всяка малка победа на близките си над заболяването.

    Научете повече

Покажи още