Стратегии за подкрепа от страна на семейството в различните стадии на заболяването

Сподели чрез електронна поща
Изтегляне
Печат

Функционални стратегии при първа психоза и първо хоспитализиране.

 

Първото хоспитализиране е един от най-трудните периоди за всяко семейство, в което има човек, болен от шизофрения. Това е време на тревожност и несигурност и диагностицирането на шизофрения често се приема като присъда без право на обжалване. Целта на оставането на пациента в болница е да се постави диагноза - определяне на медицинското състояние - и да се планира терапия, т.е. прилагане на подходяща схема за лечение. По време на първия психотичен епизод невинаги е възможно да се постави надеждна диагноза.

Безполезни стратегии (често деструктивни) Полезни (конструктивни) стратегии
опити за откриване на грешки и търсене на вина свързване с терапевт и придобиване на знания за заболяването чрез участие в психообразователни дейности, използване на информационни източници, интернет
вземане на преждевременни решения, касаещи радикални промени в живота, напр. смяна на местоживеенето, работата и др. поддържане на досегашните професионални дейности, социални контакти, постоянен ритъм на ежедневието
„мрак и ужас“ и чувство за безпомощност, водещи до евентуални невротични симптоми, като нарушения на съня и концентрацията, вегетативни симптоми, понижено настроение поддържане на досегашните дейности, придобиване на широки познания за заболяването, контакти с терапевти
прекомерна защита или емоционално отхвърляне, което може да се дължи на самообвинения за това заболяване психообразование и контакти с терапевти
опити за убеждаване в делюзиите по време на посещенията в болницата приемане на идентичността на пациента, изграждане на атмосфера на съпричастност и близост, търпение, сътрудничество с терапевти: съобщаване на информация, която е необходима/полезна за поставянето на диагноза, обсъждане на насоки за справяне с пациента по време на хоспитализацията и след изписването му

CEE_SCHIZO_support_01_A
Stock photo. Posed by model.

Терапията в отделение за дневни грижи може да бъде продължение на болничната терапия, когато пациентът не показва остри симптоми, но все още има функционални проблеми и трудности с ежедневните дейности. Дейностите в отделение за дневни грижи се провеждат всеки ден преди обяд, за да могат работещите активно асистенти да полагат грижи в нормално работно време. В отделението за дневни грижи се провеждат различни форми на терапия, включително:

  • фармакотерапия,
  • индивидуална и групова терапия,
  • обучение в житейски и социални умения и компетенции.

Пациентите създават общност, в която играят различни роли и са включени в различни дейности, например, приготвяне на ястия, почистване или съвместно организиране на дейности.

Запомнете!

Това е период, през който пациентът отново се учи как да бъде независим след хоспитализацията. След връщане вкъщи е важно да се продължи процесът за изграждане на независимост. Прекомерната помощ и отдръпването от ежедневните проблеми е неправилен подход.

Болният човек трябва да бъде свободен да прави опити и грешки. Например, пациентът трябва да пристига на планираните дейности сам и навреме, както и да поддържа реда в стаята си.

Степента на трудност трябва постепенно да се увеличава според подобряването на здравето на пациента. Разбира се, пациентът не трябва да се претоварва със задачи, като се има предвид възможността за умора, промените в настроението и дори депресивните състояние. Когато състоянието на пациентите се подобри, симптомите на заболяването ще бъдат значително по-слаби и пациентите ще започнат да се социализират нормално както преди - тогава е възможно изписване от отделението.

Обикновено дозите на лекарствата се намаляват в сравнение с тези, приемани в болницата. Приемането на антипсихотично средство с инжекции с продължително освобождаване е безопасно решение, тъй като позволява лечение на дълги интервали от 2 до 12 седмици.

Какво да се избягва, когато човек бъде изписан от психиатрична болница?

Много хора, с диагноза шизофрения, след като бъдат изписани от болницата се сблъскват с прекомерни очаквания от страна на роднини и приятели, които искат от тях да „наваксат изгубеното време.“ Това се среща по-често при първия епизод на шизофрения и през първата година от заболяването.

Когато пациента се върне в семейството си и вкъщи, роднините и близките често очакват много добро функционално състояние на пациента (дори по-добро от това на здравите му близки), да навакса пропуснатото във всички области, да е много деен и да прави много неща, напр. да се върне към ученето, да даде най-доброто, за да компенсира изгубената година или да започне да работи като преди, както и бързо и едновременно да решава всички проблеми. Тази ситуация, създава нови проблеми, тъй като:

  • такова ниво на функциониране не е възможно веднага след шизофреничен епизод и престой в болница,
  • прекомерните очаквания могат да се превърнат в сериозен стрес за пациента - и да бъдат един от рисковите фактори за последващо влошаване на психичното състояние.

Нека да си представим следната ситуация:

Човек си е счупил крака, няколко седмици е бил гипсиран, след което са му го свалили. Ще може ли веднага да се движи добре? Ще може ли веднага да започне да бяга? Не, кракът няма да е напълно възстановен. Човекът ще има нужда от известно време, през което кракът му да се възстанови до предишното състояние. Може да мислите по подобен начин за човек, изписан от болницата с диагноза шизофрения.

Запомнете!

Психотичният епизод и престоят в болница са сериозни събития в живота на човека. Психозата води до по-ниски нива на ефективно функциониране на мозъка за известно време. Престоят в болница обикновено е източник на сериозен стрес и много усилия за болния човек.

Знаете ли, че...

Възможно ли е човек да бъде „във форма“ веднага след подобно събитие? Не. Способностите за функциониране (работа, учене, контакти с други хора) ще се подобряват постепенно. Не може да се очаква, че пълните способности ще се върнат веднага след изписването от болницата.

Тогава как да помогнем на човек с шизофрения?

Прилагат се следните фундаментални правила за действие:

  • На такъв човек постепенно, стъпка по стъпка, трябва да се предлагат различни цели.
  • Изискванията трябва да се съобразяват с настоящите възможности на изписания човек.
  • Освен това той трябва сам да си поставя свои собствени цели, които може да постигне за даден период от време.

След психотично състояние и престой в болница пациентът често е способен само на неща, които не изискват големи усилия. А дори и обикновени дейности могат да изискват значителни усилия. В този момент човекът просто не може да бъде натоварван с голям стрес, тревожност и страхове.

Това не означава, че поставянето на амбициозни цели е напълно изключено. Могат да бъдат постигнати много цели, но постепенно, с течение на времето след изписването от болницата, наред с подобряването на психичното състояние на пациента.

Запомнете!

Въздържайте се от прекалено високи очаквания, които не могат да бъдат изпълнени в даден момент.

В периода след появата на заболяването и хоспитализацията трябва да има време за възстановяване, за постепенно подобрение – само след този период ще има яснота как болният може да функционира. Продължителността на този период може да бъде много различна, понякога и до няколко месеца.

Хубаво е да знаете, че...

В повечето случаи прекомерното „подтикване и подканване“ на болния може да има отрицателен ефект. И все пак идеята не е изобщо да нямаме изисквания или очаквания, а очакванията да не бъдат прекалено високи през този период.

Ако дадем на болния прекалено трудни задачи – той или тя може да не е в състояние да ги изпълни, може да се чувства „безполезен и безнадежден“ и това да доведе до отказ от по-нататъшни усилия да се подобри, защото всичко изглежда твърде трудно (тъй като той или тя не успява да направи нещо).

Ако очакванията към болния човек са подходящи и той успява да се справя с тях (дори с нещо дребно), това ще бъде стимул за предприемане на по-нататъшни действия. Тогава човек може да си помисли: „Ако мога да направя това, ще направя и нещо друго.“

Запомнете!

Следвайте правилото „стъпка по стъпка“ и не прилагайте правилото „всичко наведнъж“.

Хубаво е да знаете, че...

Идеята е да се поставят реалистични цели и очаквания, осъществими за даден период от време.

Заболяването в домашна среда

Дори ако всички симптоми са изчезнали, веднага след изписването си пациентът все още не е напълно здрав. Шизофренията обикновено изисква терапия през целия живот. Подобно на пациентите с диабет или след тиреоидектомия, хората с шизофрения се нуждаят от непрекъснато лечение. Целта му е да се предотвратят рецидиви на психозата, които увреждат мозъка на пациента.

Задачата на близките и тези, които се грижат за пациента е да му помагат да оздравее напълно и да остане в състояние на ремисия. Пациентът трябва бавно да възвръща независимостта си, възползвайки се от всички възможни форми на терапия и подкрепа.

Терапията само с лекарствени продукти обаче не е достатъчна. Трябва да се търсят групи за взаимопомощ и други форми на терапия достъпни за пациента, като най-добрият начин е да се попита психиатър в амбулаторна клиника.

Хубаво е да знаете, че...

Комплексната терапия, подкрепяна от семейството на пациента, има много добри ефекти.

Ако тя бъде приложена достатъчно рано, още в самото начало на заболяването, дава перспективи за връщане към учение, работа или създаване на семейство. Първите пет години са най-важния период на заболяването. Добре е човек да се възползва от всяка форма на подкрепа, за да не се допусне рецидив на психоза. Лекарят може да предложи лекарствена терапия под формата на таблетки с ежедневен прием или формули с удължено действие, които могат да облекчат както пациента така и тези, които се грижат всеки ден за него и следят придържането към назначената терапия.

Запомнете!

Животът с болен човек води до много проблеми и поставя все повече предизвикателства пред тези, които се грижат за него.

За да се справят ефективно с тези трудности, те трябва не само да се грижат за пациента, но също така и за себе си. Важно е тези, които се грижат за пациента да продължат да работят и да поддържат контакти със семейството и приятелите си.

Хубаво е да знаете, че...

Хоби, почивка, понякога пътуване без болния дават шанс за поддържане на собственото здраве и за получаване на нова енергия, необходима за ежедневната борба.

Стратегии при продроми на рецидив на психоза и по време на рецидив

Как да помогнете на човек с рецидив на психоза? Ето какво трябва да правите:

  • помогнете му да отиде при психиатър – психиатрите са лекарите за „първи контакт;
  • подкрепяйте пациент при нервен срив поради обостряне на шизофренията или когато през първия епизод на шизофрения човек не знае, че трябва да бъде лекуван;
  • научете възможно най-много за шизофренията;
  • можете да окуражавате пациента да взема лекарствата си или да се консултира с лекар, ако има съмнения, свързани с терапията;
  • ако забележите предупредителните сигнали за рецидив – не ги игнорирайте;
  • внимавайте за предупредителните признаци за самоубийство – повечето пациенти говорят за суицидните си мисли, не ги пренебрегвайте; помнете, че един от десет пациенти с шизофрения може да извърши самоубийство; тенденциите за самоубийство са в резултат от рецидив на шизофрения и изчезват със справянето със симптомите на шизофрения; накарайте човека с шизофрения да разбере, че самоубийството е загуба за всички, а не решение за техните и Вашите проблеми; в случай на силни суицидни наклонности извикайте линейка (номер 112), вместо да търсите психиатъра, който отговаря за болния;
  • обсъждайте с болния начините за справяне с кризите – както тези, свързани с шизофренията, така и всички останали;
  • не очаквайте прекалено бързо подобрение, но не третирайте шизофренията като нелечимо заболяване – не изолирайте болния, но в същото време не бъдете свръхпротективни; по време на ремисия повечето пациенти могат да функционират като нормални, активни хора в различни житейски роли (член на семейство, приятел, служител, ученик, студент);
  • ако можете, участвайте в групи за взаимопомощ за хора с шизофрения и техните семейства – на срещите на тези групи ще научите как други се справят с проблемите произтичащи от заболяването.

Когато психозата се върне...

Хубаво е да знаете, че...

След първия психотичен епизод много млади хора вярват, че това е изолиран случай, който няма да се повтори. При други пациенти преживените халюцинации и делюзии са толкова реалистични, че дори след регресията и изписването от болницата те не могат да погледнат критично към това преживяване и остават в техния вътрешен свят, в който те са здрави. И двата варианта се свързват с бърз отказ от лечение след изписване от болницата.

Данните от финландския регистър на пациентите, публикуван през 2013 г., сочат, че почти половината от пациентите, хоспитализирани за първа психоза, спират приема на назначената им терапия още през първия месец след изписването. Приблизително 8 от всеки 10 пациента се връщат в болницата в рамките на една година с рецидив на симптомите.

Запомнете!

Непрекъснатият прием на антипсихотична терапия е най-надеждният метод за предотвратяване на психоза, т.е. фокусът се измества към придържане към назначената лекарствена терапия и всички други форми на терапия, които подпомагат спазването на режима на лечение.

За съжаление, хората с шизофрения са свръхчувствителни към стрес, поради което всяка силно емоционална ситуация - както негативна, така и позитивна - може да доведе до рецидив. Наблюдението на пациента и вземането на мерки при първите симптоми на рецидив могат да предотвратят прогресивно влошаване и хоспитализация.

Понякога обаче, въпреки усилията, психозата се завръща. Обикновено последващата хоспитализация е по-дълга и пациентът не е в състояние да се върне към функционалното равнище преди психозата. Някои от симптомите могат да не изчезнат. Какво да правим тогава?

Запомнете!

Сътрудничеството между пациента, близките му и тези, които се грижат за него и терапевта е отново изключително важно. Комплексната терапия и различните форми на рехабилитация могат значително да подобрят здравното състояние на пациента.

Стратегии за поведение на семейството по време на продромалните периоди на предстоящ рецидив на психоза.

Безполезни стратегии (често деструктивни) Полезни (конструктивни) стратегии
спорове: „Преди известно време спря лекарството и това беше катастрофа. Пак ще се разболееш. Защо искаш да си го причиниш отново?“ показване на разбиране: „Разбирам, че може да изпитваш нежелани реакции от приеманата терапия, но какво ще стане, ако отново я спреш? Зависи от теб, но спомни си какво се случи последния път“
гняв, злоба: „Вчера ти казах, че трябва да отидеш на лекар. Твой проблем е, че забравяш за прегледите. Не мога да помня всичко заради теб!“ спокойно обсъждане: „Нека да си поговорим какво да направиш, за да не забравяш прегледите си при лекаря“
критикуване: „Ти си мързелив. Направи нещо. Цял ден лежиш и пушиш“ конструктивен обмен на изявления: „Нека да поговорим как да направим план на дейностите за днес“
поучаване: „Раздвижи се малко, излез навън, сред хора, разбери, че не можеш да пиеш алкохол, отново ще се окажеш в болницата“ изслушване и задаване на окуражаващи въпроси: „Вчера излиза с приятели. Как беше? Защо пи алкохол? Какво би могъл да правиш вместо това?“
смяна на темата: „Не виждам никакъв проблем. Както би искал за вечеря?“ изслушване и задаване на окуражаващи въпроси. „Разбирам, че имаш проблем. Как би искал да го решиш?“

Стратегии за поведение на семейството по време на рецидив на психоза (психотичен период)

Безполезни стратегии (често деструктивни) Полезни (конструктивни) стратегии
като враг: „Мръдни се от леглото, направи нещо със себе си!“ като съюзник, разбиране, изслушване: „Виж, наистина се притеснявам за теб, мога ли да ти помогна по някакъв начин?“
отчуждение: „Няма да говоря с теб, ако се държиш така, безнадежден си!“ предлагане на време и пространство: „Виждам, че си тъжен, може би се нуждаеш от малко спокойствие? Ще отида в друга стая и ще те оставя сам“
заплашване: „Ако се държиш така, ще те вкарам в болницата!“ намиране на разумни граници: „Предполагам, че е хубаво да премислиш отново дали е добре да се мотаеш в парка през нощта“
ескалация на ситуацията: „Това е безсмислено, защо бих сложил отрова в яденето ти? Това е безумно, спри да ме баламосваш и си изяж вечерята!“ смекчаване на проблема: „Наистина ли мислиш, че храната е отровена? Наистина те е страх. Нека да отидем в кухнята, може би там ще намериш нещо, което можеш да ядеш.
възприемане на проблема като нещо лично: „Как можеш да кажеш такива неща, единственото ми дете ме обвинява!“ бъдете обективни: „Мога да видя, че си разстроен и съсипан и ми казваш неща, които иначе никога не би изрекъл. Нека да опитаме да се успокоим и ще говорим за това по-късно“
Покажи още